A+ A A-

Чипровски манастир

Чипровският манастир е български православен манастир от Видинската епархия, разположен в долината на река Чипровска Огоста, на около 5 километра североизточно от град Чипровци. До манастира се стига по отбивка по пътя между селата Белимел и Железна.

Продължава...

Боров камък - Боровица

Боровият камък, известен още като „Боровишки камък” или „Скала Боровица” (1) е величествен скален монумент с естетическа стойност, разположен северно от с. Боровица, Видинска област (43.59074, 22.73084). Той е част от скалния ансамбъл на Белоградчишките скали и е изграден от червени континентални пясъчници, образувани преди около 220 млн. г. Обявен е за природна забележителност през 1976 г.

Боровият камък се намира в Западнобалканската структурна зона и е оформен сред скалите на конгломератно-пясъчниковата задруга, която е част от Петроханската теригенна група или т. нар. Бунтзандщайнов фациес на Долния Триас (2), разпространен широко в целия Западен Балкан. Тя се разкрива в ядката на Белоградчишкия антиклинорий и е изградена от едрокъсови до валунни, полигенни, червено-виолетови конгломерати с добре заоблени късове от 5 до 30 cm и грубозърнести пясъчници и гравелити, чието количество се увеличава нагоре в разреза. Дебелината на тази единица е между 200 и 550 m. Лежи дискордантно върху пермските брекчоконгломерати на Карловишката свита. Долната граница не се разкрива в района, но е непосредствено под основата на Боровишкия камък.

Боровият камък представлява една наистина величествена скала, образувана от ерозията през последните няколко милиона години. Макар да е част от Белоградчишките скали, Боровият камък се отличава със своите внушителни размери – височина 113 m, дължина 180 m, и широчина около 120 m. Скалата е разцепена на две, като източната част е по-голяма, както по площ, така и по височина. Западната е малко по-ниска и е с по-заострено било.

Названието е много старо и произхожда от боровете по билото му, които очевидно са го украсявали от дълбока древност. Оттам е и названието на самото село Боровица. За съжаление през лятото на 2000 г. боровете са станали жертва на опустошителен пожар. Независимо от това, “Боровия камък” е запазил своята импозантност и заедно със заобикалящите го по-ниски скални групи (3-7) изглежда като умален модел на знаменитите “Ръкавици” в Монюмънт вали, Юта и Аризона. Тези скали са със същата възраст, както по-импозантния и много по-популярен американски скален ансамбъл. Сравнението изниква спонтанно и съвсем не е пресилено. Боровият камък и заобикалящите го по-малки групи стърчащи скали, наистина буди възхищение у непредубедения наблюдател, и ако не е потънал в зеленина, спокойно може да бъде объркан с аризонските пейзажи.

На изток от Боров камък се открива впечатляващ ландшафт, който не отстъпва по красота на скалите в защитената местност при гр. Белоградчик. Тези безименни скални композиции, издигащи се на север от шосето за Боровица и Белоградчик, впечатляват с разнообразните си форми, които вероятно в бъдеще ще носят имената на герои от нашето време.

От историческа гледна точка районът също е много интересен, макар че няма запазени останки от древни крепости или манастири. На 3 km надолу по течението на Стакевска река, където се събират трите притока на р. Лом, е историческата местност “Фалковец” (от латинското falco - сокол, ястреб). Тук е имало голямо римско селище с цветущ за времето си поминък, а по Фалков дол дори е имало въглищна мина. През него и на запад покрай Боровия камък, точно под скалния венец от триаски варовици, е минавал пътят за Рациария. Селището е унищожено от хунското нашествие през 441-447 г.

На острата скала зад “Боровия камък” е имало наблюдателна кула, която има зрителна връзка с Рациария на р. Дунав. Намерени са и 4 кръгли хоризонтални дупки с дълбочина 50 cm, за които се предполага че са следи от древно мостово съоръжение. Под самия Боров камък е имало леярна, в която са намерени римски монети от II-III век.

Легенди не са известни, с изключение на едно художествено произведение в книгата “Шепот от вековете”, наречено “Боров камък”. В него се пресъздава драма от древността, чиито главни действащи лица са двамата влюбени Борис и Елица, които бягайки от гнева на бащата на момичето потънали в скалата и на тяхно място израстнали бор и елха. Според местното население обаче, това е изцяло художествена измислица.

Продължава...

Раковишки манастир „Св. Троица”

Манастирът да­ти­ра от Х-ХI век, но е раз­ру­ша­ван не­кол­кок­рат­но през ос­ман­с­ко вре­ме. През ХIХ в. е въ­зоб­но­вен. По вре­ме на Ви­дин­с­ко­то цар­с­т­во на Иван Сра­ци­мир е ва­жен ду­хо­вен и прос­ве­ти­тел­с­ки цен­тър. Се­га в ма­нас­ти­ра има два хра­ма и два­та пос­ве­те­ни на Све­та Тро­и­ца.

Ста­ра­та цър­к­ва е за­бе­ле­жи­те­лен па­мет­ник от Сред­но­ве­ко­ви­е­то (ХI-ХIII в.), раз­ру­ше­на през 1807 г. от тур­ци­те и въз­с­та­но­ве­на през 1825 година. С прек­рас­ни сте­но­пи­си е, де­ло на зог­ра­фи от Трев­нен­с­ка­та шко­ла ­Кръс­тьо За­ха­ри­ев и До­сьо Ко­ев. До нея е гро­бът на ка­пи­тан Ки­ря­ев, за­ги­нал в Рус­ко-тур­с­ка­та ос­во­бо­ди­тел­на вой­на 1877-1978 г. Но­ва­та го­ля­ма църква е стро­е­на за храм-па­мет­ник на за­ги­на­ли­те в Чип­ров­с­ко­то въста­ние.

Продължава...

ДЖАМИЯТА НА ОСМАН ПАЗВАНТОГЛУ

Джамията е масивна каменна постройка със строго ориенталска архитектура. Преддверието е оформено като открита галерия. Молитвеният салон е голям и е украсен с летвен таван, на който има голяма дърворезна розета. Има балкон, предназначен за жените.

Продължава...

Манастир Суводол- Зайчар

Манастира Суводол се намира в югоизточния дел на община Зайчар, в района на село Селачка. Манастира  e построен на плато в планината Манастирска Глама и е посветен на Рождество на  Пресвета Богородица. Той е сред най-старите дарения в Сърбия, свързани с Лазар (според свидетелството на епископ Милентии, като посочва този факт като една стара традиция).

Продължава...

Белоградчишки скали

Белоградчишките скали- тази скална приказка се простират (от запад на изток) от Ведерник, около Белоградчик, с.Боровица, до с.Белотинци. Района е с дължина 30 км и ширина 3 км. Много от скалите са свързани с интересни легенди.    

Продължава...

Манастир Свети Петър и Павел - Грлиште

Манастира Свети Петър и Павел се намира в близост до село Грлиште, на брега Грлишкото езеро. Растоянието до Зайчар е 14 километра.

Продължава...

Пещера Магура

Пещера "Магура" се намира в подножието на Рабишката могила, само на 25 км. от Белоградчик. Височината на могилата достига 461 м. , а на 80 м. под тази точка се е скрил, едва забележим, нейният вход. Общата дължина на пещерата е около 3000 м., от които са благоустроени 1400 м.

Продължава...

Манастир Свети Никола

В направлението Пирот - Суково - сръбско - българската граница на осемнадесетият километра се намира село Планиница и в него манастира "Св. Никола". Манастирската църква е скромни размери. Три абсидна, като плана датира от 16-ти век и боядисана 1606-та година.

Продължава...

Гъмзиград-Ромулиана, Двореца на Галерии

Гамзиград е късноримски археологичен комплекс в Тимошко, Източна Сърбия. На територията на комплекса се намират останките от античния град Феликс Ромулиана (лат. Felix Romuliana). Намира се на около 11 км от Зайчар.

Продължава...
Абонамент чрез RSS

Login or Register

Facebook user?

You can use your Facebook account to sign into our site.

fb iconLog in with Facebook

LOG IN

Register

User Registration